Не е косена, стрижена е...

Една жена била много опърничава. Не слушала мъжа си, а винаги говорела и правела всичко наопаки.
Веднъж двамата вървели край една ливада по брега на реката. По едно време мъжът рекъл:
- Я, виж, жено, тая ливада вече е окосена.
А тя, както винаги, веднага се сопнала:
- Не е косена, ами е стрижена.
- Как ще е стрижена бре, жено, не виждаш ли, че е косена?
- Като ти казвам, че не е косена, значи не е - не отстъпвала жената. - Стрижена е, стрижена е.
Мъжът видял, че пак няма да излезе на глава с нея, и решил да се пошегува:
- Жено, сега да не вземеш да скочиш в реката от яд, че ливадата е косена?
Докато той изрече това, тя скочила в мътната дълбока вода и почнала да се дави.
Мъжът хукнал да я спасява, защото знаел, че тя от опърничавост няма да му подаде ръка. Чудел се как да я накара сама да отстъпи и пак я попитал:
- Жено, косена ли е ливадата?
Той си мислел, че тя ще го повика за помощ. Но жената, потънала във водата, извадила ръката си над главата и започнала да разперва и прибира два пръста като ножица - за да му покаже, че ливадата е стрижена...
Така си и потънала - от единия инат.