Имало едно време един мъж и една жена. Жената все току казвала на мъжа си:- Като се молиш, като се кръстиш, да не забравяш да речеш: "И пази, боже, от женска беля!"
А той все и отвръщал:
- Я стига си ми додявала! Какво ли толкова може да направи жената, че да се моля на господ да ме пази от нея?
Тъй си говорели двамата и един ден жената му рекла:
- Добре, щом искаш, ще видиш какво е това женска беля!
И на другата сутрин изпратила мъжа си да оре на нивата, а тя отишла на пазара и купила няколко рибки. Прибрала се вкъщи, сготвила обяда и тръгнала да го носи на нивата. Ама в пазвата си скрила рибките в едно вързопче. Стигнала на нивата и рекла на мъжа си:
- Ти седни да си хапнеш, а пък аз ще поора малко, докато си почиваш.
Селянинът седнал да яде, а жената подкарала воловете и скришом разхвърляла рибата по нивата. поорала малко и викнала:
- А бре, мъжо, каква е тая работа? Ела да видиш какво намерих!
Отива мъжът й и що да види - една риба на земята.
Поорала още малко жената и пак викнала:
- Олеле, мъжо, още една риба намерих!
почудил се мъжът каква е тая работа, почесал се - нищо не разбирал, ама нали сам с очите си виждал как жена му намира риби из нивата!
Жената орала, докато събрала всички рибки, и рекла на мъжа си:
- Аз ще си вървя вече.
- Върви си, жено, и ми сготви тия риби за вечеря. А аз ако намеря още, ще ги оставим за утре.
Отишла си жената и дала рибките на котката. Дошъл си вечерта мъжът й и седнал на трапезата, а тя сложила пред него хляб и сол.
- Жено, давай да вечеряме! - рекъл мъжът.
- Е че вечеряй, кой ти пречи! - отвърнала жена му.
- Какво да вечерям? Хляб и сол ли да ям?
- Ами ако си донесъл нещо друго, дай го. Вкъщи само това имаме.
- А къде е рибата? Нали ти заръчах да я опечеш?!
- каква риба бе, мъжо?
- Как каква?
И двамата скокнали да се карат и да се бият.
- Къде са рибите, дето ги намери на нивата? - викал мъжът.
- Господи боже, ще ме пребие този човек! Къде се е чуло и видяло на нивата риба да има!
Съседите чули кавгата и наизлезли навън. А жената викнала още по-силно:
- Олеле, майчице, мъжът ми обезумя! Да съм му била наготвила рибата, дето съм я била намерила на нивата! полудял е моят мъж!
- Братя селяни - рекъл им мъжът, - истина ви казвам; днес като бях на нивата да ора, жена ми дойде да ми донесе обяда и поора малко с воловете, докато седях да си почивам. И като ореше, нямери няколко риби в браздите. та й заръчах да ми ги опече за вечеря. Така съм огладнял и ми се яде печена риба, а тя сега ми вика: "каква риба искаш?"
- Олеле, боже, кукувица ли му изпи акъла на тоя човек!-викнала пак жена му.-Къде се е чуло и вдияло на нивата риби да има!
Селяните постояли, потюхкали се, че мъжът е полудял, и рекли да си ходят да спят, ама жената не мирясвала:
- Добри хора, като си идете, мъжът ми ще ме пребие. Я го вържете с едно въже за ореха, че иначе жива няма да остана!
Дала им тя въже, селяните вързали мъжа за дървото и си отишли.
Горкият мъж викал, молил да го пуснат, да го товържат, ама кой го слуша - нали всички си мислели, че му хлопа дъската!
Видял той, че никой не го слуша, и приплакал на жена си:
- Отвържи ме, жено! Отвържи ме ти поне, че вече не знам какво да правя!
- Как какво да правиш?-рекла жена му. - Нали съм ти казвала? Като се молиш и като се кръстиш, винаги да казваш: "И пази, боже, от женска беля."
- Отсега нататък все тъй ще казвам - зарекъл се мъжът.
Така и направил.