Как глупав мъж върши работа

Една жена пратила мъжа си да оре на нивата. Да, ама той бил много мързелив. Отишъл на нивата, прокарал една бразда и пръснал малко жито. Обърнал още една бразда, пък се уморил и рекъл да си почине. Имало насред нивата едно криво крушово дърво. Полегнал той на сянка и заспал, та до вечерта.
Прибрал се у дома и жена му го пита:
- Докъде изора днес, мъжо?
- Изкарах две бразди.
- Защо толкоз малко?
- Днес малко. утре много, жено. Ще стигна до кривата круша.
На другия ден жената го събудила рано в зори и го изпроводила. Мъжът тоя път изкарал една бразда през средата на нивата - до крушата, уморил се и пак полегнал на сянка.
Спал, лежал до мръкнало, после се прибрал.
- Докъде докара днес, мъжо?
- До кривата круша.
- Пак добре си орал.
На другата сутрин мъжът отишъл, изорал още две бразди и отново си легнал на сянка.
- Докъде изора днес, мъжо? - пита го вечерта жена му.
- До кривата круша.
- Е, всеки ден все до кривата круша ли ореш? Чакай аз да видя тая работа.
И на другия ден жената оставила мъжа си да върши домашната работа, а тя тръгнала с воловете да оре. Заръчала му да изпере дрехите, да подкваси млякото и да варди квачката с пиленцата да не ги отнесе орлицата.
Мъжът се помаял: как да опази кокошката и малките й от орлицата? Ала бързо измислил.
Взел една връв, вързал с нея квачката, а после и всички пиленца за краката - да не се пръскат. Като свършил тази работа, спокоен грабнал дрехите и слязъл на реката да ги пере.
Да, ама като стигнал се сетил, че забравил да подкваси млякото. Тръснал дрехите на брега и хукнал нагоре.
Подквасил млякото в котлето и го сложил близо до прозореца, на слънце. Залостил вратата и пак тръгнал към реката, ама сега пък се сетил, че е забравил да разбърка млякото.
Домързяло го пак да обикаля през вратата, та с един прът рекъл да го разбърка през прозореца. Да, ама бутнал котелто и млякото се разляло.
Потюхкал се мъжът, но се сетил за дрехите и хукнал към реката - поне да изпере.
Да, ама гледа - дрехите ги няма, водата ги отнесла. Ядосал се мъжът и се прибрал в къщи. Чул той, че нещо цвърчи над него, погледнал нагоре и що да види - орлицата грабнала квачката, а с нея и всичките пиленца, и ги отнася високо в небето.
"Леле, какво ме чака, като се върне жената!" - рекъкл си мъжът и се почудил къде да се скрие. Въртял се, въртял и се пъхнал в пещта.
Минало се време и жена му си пристига. Гледа - дрехите не са прострени, квачката и пиленцата никакви ги няма, котлето за мляко празно, а мъжът й ни се чува, ни се вижда. Търсила го тук, търсила го там, най-сетне надникнала в пещта - а той клечи вътре и я гледа.
- Какво дириш в пещта бе, мъжо? - сопнала се тя.
- Мета я.
- Че за какво я метеш? Къде е квачката?
- Орлицата я отнесе.
- А пиленцата къде ги скри?
- И тях завлече пустата му гадина.
- Всичките?
- Ами аз ги навързах за квачката да не се пилеят и орлицата ги отмъкна.
- А дрехите защо не си ги прострял?
- Защото реката ги грабна.
- Че как ще ги грабне реката?
- Ами като подхванах млякото, оставих прането на брега, пък като се върнах, нямаше го.
- А млякото къде си го сложил?
- Изля се всичкото. Понеже забравих да го разбъркам и се върнах, ама нали през прозореца исакх да го разбъркам с една пръчка, та бутнах котела и млякото се изля.
Ядосала се жената. Погнала мъжа си из двора, нялагала го по главата и нареждала:
- Да се мяхаш оттука и повече чоите ми да не те видят! Изпратих те на нивата да ореш, а ти по една бразда си изкарвал. Оставих те къщната работа да вършиш, а ти си хвърлил дрехите в реката да ги отнесе, овързал си пилците орлицата да ги отмъкне, цялото мляко си разлял. Махай се, поразнико, и да не ми се мяркаш пред очите, ама хич, хич!
И мъжът какво да прави, махнал се. Излязъл той на пътя и тръгнал, накъдето му видят очите. Вървял и си мърморел: " Ама хич, хич! Ама хич, хич!"
По някое време минал по един мост. А под моста двама души ловят риба. Чули те селянина, че вика: "Ама хич, хич!", и помислили, че им вика на тях - да не уловят нито една риба.
Скочили, хванали го и го хубаво набили. После му заръчали:
- Като видиш такива като нас, няма да викаш: "Ама, хич, хич!", а ще казваш: "По пет, по шест наведнъж! По пте, шест наведнъж!"
Мъжът запомнил думите и потеглил нататък по пътя. Слад малко насреща му се задало погребение. Щом хората се приближили мъжът завикал:
- По пет, шест наведнъж! По пет, шест наведнъж!
Ядосали се хората, хванали го и хубаво го набили. После му заръчали:
- Защо говориш така? Като си е отишъл човек, хората плачат и тъжат, а ти искаш по пет, по шест наведнъж да умират. Като видиш такива акто нас, ще викаш: "Бог да го прости! Вечна му памет!"
Запомнил мъжът тези думи и потеглил нататък. И ето ти след време насреща му иде сватба. Отдалече още мъжът викнал:
- Бог да го прости! Вечна му памет!
Както били весели сватбарите, тъй се ядосали. Хванали мъжа и хубаво го натупали. Пък му рекли:
- Ти защо нареждаш на умряло? ЧОвекът за добро се жени. Друг път като видиш такива като нас, да скачаш, да викаш и хоро да играеш.
Запомнил и този съвет мъжът и потеглил нататък. И след малко се задали насреща му грънчари с каруци, пълни с грънци.
Щом ги видял мъжът, скокнал, рипнал, завикал и заиграл насред пътя. Воловете на грънчарите се подплашили от шумотевицата и хукнали, изпотрошили грънците и каруците.
Грънчарите хванали мъжа, набили го и ми заприказвали:
- Ти защо скачаш и крещиш? Уплаши животните. Друг път като видиш такива като нас, ще се дръпнеш встрани и ще казваш: "Кротко, кротко, добри добичета!".
Запомнил думите, селянинът тръгнал нататък. По пътя се задали две жени.
Щом ги видял, мъжът се дръпнал встрани и хрисимо занареждал:
- Кротко, кротко добри добичета!
Ядосали се жените, хванали мъжа, натупали го и му рекли:
- Ти защо ни се подиграваш? Друг път като видиш такива като нас, ще ги помолиш да те попощят, та да ти махнат въшките от главата.
И мъжът си продължил. По нататък видял две кучета да се борят, наврял се между тях и помолил да го попощят. А те, както били разлютени, на бърза ръка го схапали. Един селянин ги видял, дошъл с една сопа, разгонил кучетата и рекъл на мъжа:
- Ти къде се вреш бре? Друг път, като видиш такива псета да се търкалят из пътя, грабни една сопа и им удряш хубав бой!
Запомнил това мъжът. И както вървял по-нататък, гледа едни деца се боричкат на пътя. Грабнал мъжът една сопа и почнал да ги налага. Завтекли се бащите им, уловили мъжа, били го, та го пребили, а после му рекли:
- Защо ни биеш децата? Друг път като видиш такива като тях, да ги погалиш по главичките и да им дадеш по една паричка!
Запомнил това мъжът. След време на пътя си гледа една свиня с малки прасенца. Погалил той прасенцата, раздал им по паричка, а свинята се мушка при него и грухти: "Грох, грох, грох!"
- Какъв ти грош! Аз на теб петаче няма да ти дам, ти ми искаш грош! - рекъл мъжът - Пък ако щеш, иди се оплачи на вашите.
Тъй й казал мъжът и поел нататък.
И кой го знае - може още да вървъ по пътя.

Кой е по-силен

Южният и северният вятър се запрепирали веднъж кой от двамата може да съблече ямурлука на овчаря.
- Аз тъй ще се разфуча - рекъл севернякът, - че ще отнеса ямурлука и ще оставя човека само по риза.
- Дай да видим как ще стане тази работа - отвърнал южнякът.
Духнал севернякът с все сила, ала овчарят се увил още по-здраво в ямурлука и обърнал гръб на вятъра.
Засмял се южнякът и казал:
- Гледай сега как ще съблека човека!
И повял леко над полята, на овчаря му станало топло и той хвърлил дрехата на земята.

Как да си направим самолет?

Ровейки се в старите си книги попаднах на труд и творчество за първи клас от преди 30-тина години и от него извадих много интересни неща. Едно от тях е как да си направим самолетче? Доста добра работа, като се има предвид, че имах оригинален макет, от който да го направя. Качвам снимки, не много добри, но все пак ориетирни да се види каква е идеята, за едно дете е интересно да строи, а това е добро начало....


Основата с елементите на самолета

Изрязани частите и прегънати, както трябва

Опашката на самолета, прикрепени частите и залепени

Специалната прегъвка ....



След като я прегънете правилно, трябва да я залепите.
След това прикрепяте крилата от правилната страна.
Обърнат самолета изглежда така.
Крайният резултат: Картонено-хартиено самолетче.

Царкиня жаба

Живял едно време цар със своята царица. Те имали трима сина, които били момци за женене, все левент юнаци. Най - малкият се казвал Иван-царевич. Веднъж царят рекъл:
- Синове мои, вземете по една стрела и стреляйте в различни посоки! Където падне стрелата ви, там ще е късметът ви и от там ще си намерите невеста.
Пуснал стрелата си най-големият. Неговата стрела паднала в двора на болярина, точно срещу моминските покои. Пуснал стрелата си вторият - тя паднала в двора на един тъговец под високия чардак, на който стояла красива девойка, дъщерята на търговеца. Пуснал стрелата си най-малкият брат - цопнала тя в едно блато, вдигнала я жаба кикирица.
Иван-царевич рекъл:
- Как да се оженя за жаба кекрица? Не ми е тя лика прилика!
- Вземи я!-отвърнал му царят,-види се такъв ти бил късметът.
Оженили се царските синове: най-голямият-за болякрата; средият - за дъщерята на търговеца, а Иван-царевич - за жаба кикерица.
Веднъж царят повикал синовете си и им рекъл:
- Синове мои, искам за утре жените ви да ми омесят по един самун бял хляб.
Върнал се Иван у дома си оклюмал. Жена му го посрещнала и попитала:
-Иване, царски сине, защо тъй оклюман се прибираш у дома?
- Как да не съм оклюман?! Баща ми, царят, иска утре да му занеса хляб омесен от теб. - отговорил Иван.
- Не тъжи, иване! Я легни поспи, да си починеш. Утрото е по-мъдро от вечерта.
Легнал Иван да спи. Смъкнала се жабешката кожа и от нея излязла чудна хубавица - Василиса умница. Излязла тя на чардака и викнала с ясен глас:
- Кърмачки-бавачки, сбирайте се, стягайте се да месите мек бял хляб, какъвто съм яла при моя роден баща!
Събудил се на заранта Иван-царевич. На масата го чакал чуден хляб, майсторски украсен.
На него се виждали приказни градове с дворци и кули. Царят благодарил на Иван за хляба и веднага дал на синовете си нова заръка:
- Искам жените ви за една нощ по килим да ми изтъкат.
Върнал се Иван в къщи с невесел, буйна глава увесил.
- Ква-ква, Иване, царски сине, защо си тъй нажален? - попитала жабата. -Или неприятни думи от баща си чу?
- Как да не съм нажален? Царят заръча за една нощ копринен килим да изтъчеш.
- Не тъжи, Ивнае! Я легни да спиш, да си починеш: утрото е по-мъдро от вечерта.
Иван си легнал, а жабата свалила жабешката си кожа и се превърнала в мома хубавица - Василиса Умница. Излязла на чардака и викнала с ясен глас:
- Кърмачки-бавачки, сбирайте се, стягайте се да тъчете копринен килим, такъв, на какъвто при моя роден баща съм седяла.
Речено-сторено. Събудил се на заранта Иван-царевич и що да види - килимът на жабата отдавна готов, от хубав по-хубав, майсторски разкрасен със златни и сребърни нишки, със сложни плетеници. Царят благодарил на Иван за килима и веднага издигнал нова заповед: синовете му да дойдат с жените си на сгледа при него.
Върнал се Иван пак невесел, буйна глава увесил.
- Ква-ква, Иване, царски сине! Защо си тъй нажален?
- Как да не съм нажален? Царят, моят баща, заръча на сгледа да те заведа при него. Как ще те покажа пред хората?!
- Не тъжи, Иване, царски сине! Ти иди сам при царя, а аз подир тебе. Чуеш ли трясък и гръм, кажи: "Това е моята жабичка, в кутия пристига."
Дошли по-големите му братя с жените си на сгледа - коя от коя по-пременени, нагиздени. Стоят те и на Иван-царевич се присмиват:
- Защо, братко, дойде без булка? Поне в кърпа да я бе донесъл! И отгде намери такваз хубавица? Май цялото блато си обходил!
Изведнъж се разнесъл трясък и гръм - целият дворец се разтърсил. Гостите си изпоплашили, наскачали от местата си и не знаят къде да се дянат. А Иван-царевич им казал:
_ Не бойте се, скъпи гости! Това е моята жабичка, в кутия пристига.
Пред царските порти долетяла позлатена каляска, теглена от шест коня. От каляската слязла Василиса Умница, мома хубавица - за чудо и приказ! Хванала тя Иван-царевич за ръката и го повела към масите дъбови, постлани с покривки пъстротъкани. Започнали гостите да ядат, да пият и да се веселят. Василиса Умница отпила от чашата си, а остатъка в левия си ръкав изляла. Хапнала от печения лебед, а костите в десния си ръкав скрила. Жаните на по-големите му братя, като видели какво прави-хайде и те като нея.
Тръгнала Василиса Умница да танцува с Иван-царевич, махнала с лявата си ръка-появило се езеро, махнала с дясната - по водата заплували лебеди. Царят и гостите се чудят и маят. Отишли да танцуват и жените на по-големите братя, махнали с лявата ръка-изпръскали гостите, махнали с дясната-захвърчали оглозгани кости, за малко очите на царя на извадят. Разсърдил се царят и ги изгонил.
А Иван-царевич намерил сгодно време, дотичал в къщи, видял жабешката кожа и я метнал в огъня. Върнала се Василиса Умница, и що да види - няма я жабешката кожа! Разтревожила се Василиса, завайкала се и рекла:
- Ех, Иване, царски сине! Какво направи? Ако беше още малко почакал, щях да съм твоя завинаги! А сега сбогом! Търси ме през девет земи в десета, в царството на кошчей Безсмъртния.
И тя се превърнала в бял лебед и литнала през прозореца...
Заплакал горчиво Иван-царевич, обърнал се и на четири страни помолил се богу и тръгнал накъдето му очите видят. Вървял що вървял и срещнал един дядо.
- Здравей, славни юначе-рекъл дядото. - Къде отиваш и какво дириш?
Разказал му царският син мъката си.
- Ех, Иване! Защо си изгорил жабешката кожа? Не си ти, който я даваш на Василиса Умница и не ти е трябвало да я вземаш! Василиса Умница надмина баща си по хитрост и ум. От яд и злоба той превърна дъщеря си в жаба за три години. На ти това кълбо - където то се търколи, натам и ти върви смело.
Благодарил Иван-царевич на стареца и тръгнал подир кълбото.
Върви той по широкото поле, а насреща му мечка.
"Я да убия аз тая мечка!" - рекъл си той.
А мечката му се примолила:
- Не ме убивай! Може някой ден да ти потрябвам.
Не убил Иван-царевич мечката и продължил по пътя си.
Върви той нататък и гледа - над главата му лети паток. Прицелил се царският син с лъка и щял да прониже птицата, ала не щеш ли, тя проговорила с човешки глас:
- Не ме убивай! Ще дойде ден и ще ти дотрябвам.
Смилил се той над патока и продължил пътя си. Изведнъж, изкочил пред него заек. Грабнал Иван лъка и се прицелил, а заекът с човешки глас продумал:
- Не ме убивай! Може да ти дотрябвам.
Дожаляло муъ и за заека и продължил нататък към синьото море. Гледа, на пясъка лежи-издъхва риба щука.
- Ах, Иване - продумала щукалата , - смили се над мен, пусни ме в морето.
Той я изхвърлил в морето и тръгнал по брега. Вървял, кълбото се дотъркаляло до една къщурка. Къщурката била на кокоши крака и се въртяла в кръг. Иван-царевич рекъл:
- Къщичке, къщичке, спри, обърни се с лице към мене, а с гръб към морето.
Къщурката се обърнала. Влязъл царският син вътре и гледа - на печката лежи Баба Яга с нос остър като клюн, зъби точи.
- Ех, ти , славни юначе! Защо си дошъл при мене?
- Ах, ти, дърта вещице! Да беше ме по-напред нахранила, напоила и в банята изкъпала, пък тогаз да ме разпитваш.
Баба Яга го нагостила, а царският син и разказал своята история.
- А-а, знам! - рекла Баба Яга. - Тя сега е при Кашчей Безсмъртния. Трудно е да я намериш, а още по-трудно - да го убиеш. Неговата смърт е на върха на една игла, иглата е в едно яйце, яйцето е в една патица, патицата е в един заек, заекът е в едно ковчеже, ковчежето е на един висок дъб, а това дърво Кошчей варди като очите си.
обяснила му Баба Яга къде расте дъба, Отишъл там Иван-царевич, ама не знае какво да прави, как да вземе ковчежето. Не щеш ли, изневиделица, дотърчала мечката и изтръгнала дървото с корените. Ковчежето паднало и станалао на парчета. Изкочил заекът и беж, колкото му краката държат, ала ето че го погнал другият заек, уловил го и го разкъсал на парчета. Излетяла от заека патицата и се вдигнала високо. Лети, а подир нея - патокът. Клъвнал я и тя изпуснала яйцето, а то потъва в морето.
Иван-царевич като видял сполетялото го зло, викнал да плаче. Изведнъж до брега доплувала щуката, а в зъбите й - яйцето. Грабнал Иван яйцето, разбил го и намерил иглата. Отчупил върха й. Кашчей се затръшкал и умрял.
Иван влязъл в палата на Кошчей, взел Василиса Умница и се върнал вкъщи. Заживели щастливо дълги години.

Дядо вади ряпа

Приказчица чудна зная, да ви кажа ли коя е?
За децата, които не могат да четат, приказка в картинки, прочетена на глас. Клипче приказка "Дядо вади ряпа" с прекрасни рисунки в изпълнение на актрисата Жоржета Чакърова.

Кой кого излъга

Тръгнал един човек да продава на пазара орехи. като навлязъл в гората, отдето минавал пътя му, видял колко много шишарки има паднали по земята и си рекъл:
"Защо съм толкова глупав да продавам орехите си? Я да взема да напълня чувала с шишарки. Ще сложа отгоре малко орехи и готово."
Върнал се вкъщи и изспиал орехите. Взел само колкото да покрие шишарките. после напълнил чувала с шишарки и турил отгоре малко орехи. Хем за носене по-леко, хем по-изгодно за продан.
Друг пък селянин тръгнал да продава на пазара вълна. И неговият път минавал през гора. Като видял нападалата шума, и на него му хрумнало:
"Защо ли да не напълня чувала с шума? И тя е мека като вълната. Ще й сложа отгоре малко вълна и ще я продам цялата заедно с чувала."
колко ми било да направи?
Случило се така, че двамата застанали на пазара един до друг.
- Орехи-и-и.... орехи-и-и... Меки орехи-и-,,,,- викал единият,
- Вълна-а-а... вълна-а-а.... Мека вълна-а-а....- предлагал стоката си другият.
- По колко са орехите? - попитал един човек.
- Сто лева за всичките заедно с чувала.
- Ама аз искам само три кила - рекъл купувачът.
- Заедно ги продавам. Нямам с какво да ги меря.
- Как даваш вълната? - спряла се една жена при другия.
- Давам я всичката, както е в чувала. Изгодно я давам. Евтино.
- На мен ми трябва малко, само две кила.
- Казах ти - не я деля! - сопнал се селянинът с вълната и тя си отишла.
И на други, дето искали да си купят вълната, казвал същото, и всеки отминавал. На никого не му трябвало цял чувал вълна.
Така връщал всички и онзи, дето продавал орехите.
Целият ден никой не купил нито чувала с орехите, нито чувала с вълната. Взело да мръква. Пазарът опустял. Останали само двамата. Не могли да надхитрят никого.
Тогава единият рекъл:
- Абе аз не продадох орехите, а на теб ти остана вълната. Дай поне да ги разменим - аз си имам у дома орехи, а ти сигурно си имаш вълна. Ще зарадваме жените си, като им занесем нещо.
- Съгласен съм, ама моята стока е по-скъпа, та трябва да добавиш за нея.
- Колко?- попитал първият.
- Един лев да е, но да е нещо отгоре.
- Хубаво - склонил човека и дал един лев.
Разменили си двамината чувалите и си тръгнали.
- Ела, жено, да видиш, как излъгах един на пазара.-рекъл единият още от вратата.-Даде ми цял чувал вълна за един чувал шишарки и малко орехи. Е, взе ми и един лев отгоре, ама нищо...
Отворила жената да види каква е вълната. Бръкнала и веднага напипала шумата.
- Браво бе, мъжо! - показала му кафявите лсита тя. - Хубаво си го излъгал!
Скръцнал със зъби мъжът й и рекъл:
- Хич не ми е за орехите. Ама да ми иска и един лев отгоре! Ще му дам аз да се разбере!
Отишъл си вкъщи другият.
- Жено събирай децата да чупим орехи! Цял чувал имаме! - рекъл той от вратата. - Излъгах един, та ми ги даде само за кило вълна и цял чувал шума. Пък му взех и един лев отгоре. За акъла. Не бях виждал такъв глупак!
- Щом не си виждал такъв глупак, иди се огледай! - рекла жената, като изтърсила орехите и шишарките се пръснали по пода.
- Да го вземе дявола! - ядосал се той. - Кой кого излъга?
На следния ден селянинът, който продал орехите, дошъл при другия да си иска лева и той му го дал, защото разбрал, че не е по-хитър от него.

Вълна за череши

В едно село дошъл човек да продава черещи. Един мъж и една жена нямали пари, но имали много вълна. Затова жената рекла на мъжа:
- Мъжо, иди да размениш вълна за череши.
Отишъл мъжа и след малко се върнал с черешите.
- Леле, мъжо, колко малко череши ни даде тоя човек за вълната! - завайкала се жената.
- Мълчи мари, жено, че аз скрих във вълната секирата! - прошепнал мъжът.
Ето такава работа станала: човекът хубаво излъгал черешаря - за да натежи вълната, сложил вътре секирата, а не смята, че секирата е много по-скъпа от черешите.