Страшният звяр

Сърп, Sickle Селяните из планината нямали ниви като ниви, а тук-там малки парчета земя. Като ги засеели с жито и то узреело, кършели го клас по клас и си го носели под мишница вкъщи, за да го оронят. Или пък режели класовете с ножовете си.
Затова не знаели що е сърп. Не били виждали дори.
Веднъж край едно планинско село минал жътвар от равнината - връщал се от жътва по чужди ниви. Легнал да си почине при една нивичка и боднал сърпа си в един сноп. Заспал на сянка до синора. Събудил се и си тръгнал, ама забравил да вземе сърпа.
Дошли планинците да събират класове. Един зърнал сърпа и извикал другите:
- Елате да видите какъв звяр има сред нивата! Забол се е в снопите и ни яде житата. Има и клюн, и опашка. Не се плаши и не бяга. Хала ли е, какво е, дявол знае... Лоша работа!
Грабнали селяните кой каквото намери - колове, тояги, вили и - беж към нивата. Пръснали се, та обградили звяра. Затаили дъх и зачакали сърпът да се размърда. Ама той хич не шавнал, та хората започнали да се чудят какво да правят.
Най-младият се престрашил, замахнал с дългата си тояга да убие тая хала и ударил с все сила дръжката на сърпа. Сърпът отскочил, забил се в рамото му и едва не му отсякъл ръката. Викнал момъкът от болка и хукнал към селото. А другите ревнали уплашено:
- Брей, брей, брей... Тая хала ни изяде най-големият юнак.
И хукнали да бягат кой на където види.