Посмали малко

Един селянин отишъл в гората за дърва.
Ала в гората било тъмно и страшно, нещо шумнало край човека и той бързо-бързо се прибрал у дома си с празна каруца.
- Къде са дървата бре, мъжо? - разсмяла се жана му.
- Какви ти дърва! - рекъл селянинът. - Само да знаеш какво стана... Страшна работа! Щом влязох в гората, и насреща ми идат петдесет мечки!
- Е, чак пък петдесет! Я посмали малко!
- Ако не бяха петдесет, сигурно бяха двайсет! - отсякъл мъжът.
- Посмали малко, посмали! - пак рекла жена му.
- Абе не съм ги броил, ама не бяха по-малко от пет-шест. - рекъл селянинът.
- Посмали малко, посмали!
- Да ти кажа, май беше една, ама главата й каква огромна беше и какви дълги зъби имаше....
- Ох мъжо, мъжо - рекла жената-сигурно шумка нейде е шумнала, а ти си решил, че е мечка...
- Е, може и шумка да е било - казал мъжът, - ама да знаеш колко голяма беше...

Пази, Боже, от женска беля!

Имало едно време един мъж и една жена. Жената все току казвала на мъжа си:
- Като се молиш, като се кръстиш, да не забравяш да речеш: "И пази, боже, от женска беля!"
А той все и отвръщал:
- Я стига си ми додявала! Какво ли толкова може да направи жената, че да се моля на господ да ме пази от нея?
Тъй си говорели двамата и един ден жената му рекла:
- Добре, щом искаш, ще видиш какво е това женска беля!
И на другата сутрин изпратила мъжа си да оре на нивата, а тя отишла на пазара и купила няколко рибки. Прибрала се вкъщи, сготвила обяда и тръгнала да го носи на нивата. Ама в пазвата си скрила рибките в едно вързопче. Стигнала на нивата и рекла на мъжа си:
- Ти седни да си хапнеш, а пък аз ще поора малко, докато си почиваш.
Селянинът седнал да яде, а жената подкарала воловете и скришом разхвърляла рибата по нивата. поорала малко и викнала:
- А бре, мъжо, каква е тая работа? Ела да видиш какво намерих!
Отива мъжът й и що да види - една риба на земята.
Поорала още малко жената и пак викнала:
- Олеле, мъжо, още една риба намерих!
почудил се мъжът каква е тая работа, почесал се - нищо не разбирал, ама нали сам с очите си виждал как жена му намира риби из нивата!
Жената орала, докато събрала всички рибки, и рекла на мъжа си:
- Аз ще си вървя вече.
- Върви си, жено, и ми сготви тия риби за вечеря. А аз ако намеря още, ще ги оставим за утре.
Отишла си жената и дала рибките на котката. Дошъл си вечерта мъжът й и седнал на трапезата, а тя сложила пред него хляб и сол.
- Жено, давай да вечеряме! - рекъл мъжът.
- Е че вечеряй, кой ти пречи! - отвърнала жена му.
- Какво да вечерям? Хляб и сол ли да ям?
- Ами ако си донесъл нещо друго, дай го. Вкъщи само това имаме.
- А къде е рибата? Нали ти заръчах да я опечеш?!
- каква риба бе, мъжо?
- Как каква?
И двамата скокнали да се карат и да се бият.
- Къде са рибите, дето ги намери на нивата? - викал мъжът.
- Господи боже, ще ме пребие този човек! Къде се е чуло и видяло на нивата риба да има!
Съседите чули кавгата и наизлезли навън. А жената викнала още по-силно:
- Олеле, майчице, мъжът ми обезумя! Да съм му била наготвила рибата, дето съм я била намерила на нивата! полудял е моят мъж!
- Братя селяни - рекъл им мъжът, - истина ви казвам; днес като бях на нивата да ора, жена ми дойде да ми донесе обяда и поора малко с воловете, докато седях да си почивам. И като ореше, нямери няколко риби в браздите. та й заръчах да ми ги опече за вечеря. Така съм огладнял и ми се яде печена риба, а тя сега ми вика: "каква риба искаш?"
- Олеле, боже, кукувица ли му изпи акъла на тоя човек!-викнала пак жена му.-Къде се е чуло и вдияло на нивата риби да има!
Селяните постояли, потюхкали се, че мъжът е полудял, и рекли да си ходят да спят, ама жената не мирясвала:
- Добри хора, като си идете, мъжът ми ще ме пребие. Я го вържете с едно въже за ореха, че иначе жива няма да остана!
Дала им тя въже, селяните вързали мъжа за дървото и си отишли.
Горкият мъж викал, молил да го пуснат, да го товържат, ама кой го слуша - нали всички си мислели, че му хлопа дъската!
Видял той, че никой не го слуша, и приплакал на жена си:
- Отвържи ме, жено! Отвържи ме ти поне, че вече не знам какво да правя!
- Как какво да правиш?-рекла жена му. - Нали съм ти казвала? Като се молиш и като се кръстиш, винаги да казваш: "И пази, боже, от женска беля."
- Отсега нататък все тъй ще казвам - зарекъл се мъжът.
Така и направил.

Селянинът и динята

Диня, watermelon
Един селянин си откъснал диня от бостана, седнал да си я яде и си рекъл:
- Я аз да ям диня като богаташите - те нали изрязват само средата.
Тъй и направил.
Изял той сърцевината на динята, оставил другото настрана и си казал:
- Сега като мине някой, ще си рече: "Брей тоя селянин е голям богаташ, щом яде само средата на динята."
Поседнал той доволен, пък след малко се замислил:
- Абе ще взема да я доизрежа като хората, пък като мине някой, ще си рече, че богаташът е имал и слуга.
Изрязъл хубаво динята до кора и излапал сочните парченца. Поседял, поседял и си казал:
- Ох, толкова съм гладен! Ще изям и корите, пък като мине някой, ще си рече, че богаташът е имал и магаре.
Изхрупал селянинът и корите на динята. Поседял, поседял, пък събрал и семките, задъвкал и тях и си рекъл:
- Нищо, като мине някой, ще си каже, че богаташът е имал и кокошки.
И станал, та си отишъл.

Страшният звяр

Сърп, Sickle Селяните из планината нямали ниви като ниви, а тук-там малки парчета земя. Като ги засеели с жито и то узреело, кършели го клас по клас и си го носели под мишница вкъщи, за да го оронят. Или пък режели класовете с ножовете си.
Затова не знаели що е сърп. Не били виждали дори.
Веднъж край едно планинско село минал жътвар от равнината - връщал се от жътва по чужди ниви. Легнал да си почине при една нивичка и боднал сърпа си в един сноп. Заспал на сянка до синора. Събудил се и си тръгнал, ама забравил да вземе сърпа.
Дошли планинците да събират класове. Един зърнал сърпа и извикал другите:
- Елате да видите какъв звяр има сред нивата! Забол се е в снопите и ни яде житата. Има и клюн, и опашка. Не се плаши и не бяга. Хала ли е, какво е, дявол знае... Лоша работа!
Грабнали селяните кой каквото намери - колове, тояги, вили и - беж към нивата. Пръснали се, та обградили звяра. Затаили дъх и зачакали сърпът да се размърда. Ама той хич не шавнал, та хората започнали да се чудят какво да правят.
Най-младият се престрашил, замахнал с дългата си тояга да убие тая хала и ударил с все сила дръжката на сърпа. Сърпът отскочил, забил се в рамото му и едва не му отсякъл ръката. Викнал момъкът от болка и хукнал към селото. А другите ревнали уплашено:
- Брей, брей, брей... Тая хала ни изяде най-големият юнак.
И хукнали да бягат кой на където види.

Филм по играта Murloc на Blizzard

Murloc RPG


Murloc RPG (hack)

Не е косена, стрижена е...

Една жена била много опърничава. Не слушала мъжа си, а винаги говорела и правела всичко наопаки.
Веднъж двамата вървели край една ливада по брега на реката. По едно време мъжът рекъл:
- Я, виж, жено, тая ливада вече е окосена.
А тя, както винаги, веднага се сопнала:
- Не е косена, ами е стрижена.
- Как ще е стрижена бре, жено, не виждаш ли, че е косена?
- Като ти казвам, че не е косена, значи не е - не отстъпвала жената. - Стрижена е, стрижена е.
Мъжът видял, че пак няма да излезе на глава с нея, и решил да се пошегува:
- Жено, сега да не вземеш да скочиш в реката от яд, че ливадата е косена?
Докато той изрече това, тя скочила в мътната дълбока вода и почнала да се дави.
Мъжът хукнал да я спасява, защото знаел, че тя от опърничавост няма да му подаде ръка. Чудел се как да я накара сама да отстъпи и пак я попитал:
- Жено, косена ли е ливадата?
Той си мислел, че тя ще го повика за помощ. Но жената, потънала във водата, извадила ръката си над главата и започнала да разперва и прибира два пръста като ножица - за да му покаже, че ливадата е стрижена...
Така си и потънала - от единия инат.

Гощавка

Кумци дошли на гости на кумовете си, ала стопанката нямало какво да ги нагости и се затюхкала и завайкала:
- Ох, майчице, поне сиренце да имах, щях една попара да ви надробя!
- Ние носим сирене - рекли гостите.
- Ау, това хубаво, ама като нямам хляб! - рекла жената.
- Е, ние и хлебец си имаме - успокоили я гостите.
- А, щом е така - зарадвала се жената, - я изтичайте до гората за дръвца и до кладенеца за водица и ще видите с каква хубава попара ще ви нагостя!

Гозба от камъчета

Един пътник замръкнал в чуждо село и помолил стара бабичка да го подслони. Поседял в къщата й, почакал пък рекъл:
- Бабо, много съм гладен! Дали не ти се намира нещо за ядене?
На бабата й се свидело да нахрани гостенина и казала:
- Нищо нямам, сине, нищичко!
- А камъчета имаш ли?
- Камъчета имам колкото щеш, ама за какво са ти те?
- Аз знам да правя една много хубава и вкусна гозба от камъчета.
- Е, щом е тъй, сега ще ти донеса - зарадвала се бабата и донесла камъчета от двора.
- Дай сега един тиган! - взел да нарежда пътникът и запретнал ръкави над огнището. - Дай и малко масълце! Дай и малко яйчица - три-четири, повече недей! Дай и една бучица сирене!
Сготвил яститето и се обърнал към бабата;
- Видя ли, бабо, каква чудна гозба от камъчета стана?
- Е, тая гозба и баба я знае! - тъжно рекла бабата.
- Щом и баба я знае, защо ли не я направи? - рекъл кротко пътникът.
После седнали двамата с бабата и сладко си похапнали.

Владиката и свинарят

Един владика, макар да бил много богат, никога не черпел никого, като седнел в кафенето. И както бил стоснат, така бил алчен за пари и злато.
Веднъж, когато владиката пак влязъл в кафенето, един беден свинар рекъл на богаташите, които седели на съседната маса:
- Искате ли дядо владика да ме почерпи?
- Шегуваш ли се? - изсмели му се те. - Нас не ни е черпил, та тебе ли?
- Само гледайте! Ама ако ме почерпи, ще черпите и вие...
Тръгнал свинарят между масите и пресрещнал владиката.
- Дядо владика, колко може да струва ей такова парче злато? - прошепнал му той, като му показал дланите си.
- По-тихо, синко, по-тихо! - казал владиката и очите му светнали. - За такива работи не се вика. Ела, седни на моята маса да поговорим. Та голямо парче, казваш, а? Ей, момче, донеси две големи кафета!
Гледали слисани богаташи и не можели да повярват на очите си. Владиката черпел свинаря... Такова чудо не били виждали.
А свинарят вече си пиел кафето и си мълчал.
- Та голямо парче, казваш, а? - не го оставял владиката. - Я иди, та го донеси, дядовото! Донеси го да го видя! Ама скришом. Завий го в нещо и няма да ми го показваш пред другите... - увлякъл се той.
- Ама какво да показвам? Аз нямам злато, дядо владика. Само питам. Беден свинар съм аз и си мисля колко би струвало такова парче злато, ако свинете го изровят...
тъй владиката бил надхитрен.