Един пътник замръкнал в чуждо село и помолил стара бабичка да го подслони. Поседял в къщата й, почакал пък рекъл:
- Бабо, много съм гладен! Дали не ти се намира нещо за ядене?
На бабата й се свидело да нахрани гостенина и казала:
- Нищо нямам, сине, нищичко!
- А камъчета имаш ли?
- Камъчета имам колкото щеш, ама за какво са ти те?
- Аз знам да правя една много хубава и вкусна гозба от камъчета.
- Е, щом е тъй, сега ще ти донеса - зарадвала се бабата и донесла камъчета от двора.
- Дай сега един тиган! - взел да нарежда пътникът и запретнал ръкави над огнището. - Дай и малко масълце! Дай и малко яйчица - три-четири, повече недей! Дай и една бучица сирене!
Сготвил яститето и се обърнал към бабата;
- Видя ли, бабо, каква чудна гозба от камъчета стана?
- Е, тая гозба и баба я знае! - тъжно рекла бабата.
- Щом и баба я знае, защо ли не я направи? - рекъл кротко пътникът.
После седнали двамата с бабата и сладко си похапнали.