Владиката и свинарят

Един владика, макар да бил много богат, никога не черпел никого, като седнел в кафенето. И както бил стоснат, така бил алчен за пари и злато.
Веднъж, когато владиката пак влязъл в кафенето, един беден свинар рекъл на богаташите, които седели на съседната маса:
- Искате ли дядо владика да ме почерпи?
- Шегуваш ли се? - изсмели му се те. - Нас не ни е черпил, та тебе ли?
- Само гледайте! Ама ако ме почерпи, ще черпите и вие...
Тръгнал свинарят между масите и пресрещнал владиката.
- Дядо владика, колко може да струва ей такова парче злато? - прошепнал му той, като му показал дланите си.
- По-тихо, синко, по-тихо! - казал владиката и очите му светнали. - За такива работи не се вика. Ела, седни на моята маса да поговорим. Та голямо парче, казваш, а? Ей, момче, донеси две големи кафета!
Гледали слисани богаташи и не можели да повярват на очите си. Владиката черпел свинаря... Такова чудо не били виждали.
А свинарят вече си пиел кафето и си мълчал.
- Та голямо парче, казваш, а? - не го оставял владиката. - Я иди, та го донеси, дядовото! Донеси го да го видя! Ама скришом. Завий го в нещо и няма да ми го показваш пред другите... - увлякъл се той.
- Ама какво да показвам? Аз нямам злато, дядо владика. Само питам. Беден свинар съм аз и си мисля колко би струвало такова парче злато, ако свинете го изровят...
тъй владиката бил надхитрен.