Как глупав мъж върши работа

Една жена пратила мъжа си да оре на нивата. Да, ама той бил много мързелив. Отишъл на нивата, прокарал една бразда и пръснал малко жито. Обърнал още една бразда, пък се уморил и рекъл да си почине. Имало насред нивата едно криво крушово дърво. Полегнал той на сянка и заспал, та до вечерта.
Прибрал се у дома и жена му го пита:
- Докъде изора днес, мъжо?
- Изкарах две бразди.
- Защо толкоз малко?
- Днес малко. утре много, жено. Ще стигна до кривата круша.
На другия ден жената го събудила рано в зори и го изпроводила. Мъжът тоя път изкарал една бразда през средата на нивата - до крушата, уморил се и пак полегнал на сянка.
Спал, лежал до мръкнало, после се прибрал.
- Докъде докара днес, мъжо?
- До кривата круша.
- Пак добре си орал.
На другата сутрин мъжът отишъл, изорал още две бразди и отново си легнал на сянка.
- Докъде изора днес, мъжо? - пита го вечерта жена му.
- До кривата круша.
- Е, всеки ден все до кривата круша ли ореш? Чакай аз да видя тая работа.
И на другия ден жената оставила мъжа си да върши домашната работа, а тя тръгнала с воловете да оре. Заръчала му да изпере дрехите, да подкваси млякото и да варди квачката с пиленцата да не ги отнесе орлицата.
Мъжът се помаял: как да опази кокошката и малките й от орлицата? Ала бързо измислил.
Взел една връв, вързал с нея квачката, а после и всички пиленца за краката - да не се пръскат. Като свършил тази работа, спокоен грабнал дрехите и слязъл на реката да ги пере.
Да, ама като стигнал се сетил, че забравил да подкваси млякото. Тръснал дрехите на брега и хукнал нагоре.
Подквасил млякото в котлето и го сложил близо до прозореца, на слънце. Залостил вратата и пак тръгнал към реката, ама сега пък се сетил, че е забравил да разбърка млякото.
Домързяло го пак да обикаля през вратата, та с един прът рекъл да го разбърка през прозореца. Да, ама бутнал котелто и млякото се разляло.
Потюхкал се мъжът, но се сетил за дрехите и хукнал към реката - поне да изпере.
Да, ама гледа - дрехите ги няма, водата ги отнесла. Ядосал се мъжът и се прибрал в къщи. Чул той, че нещо цвърчи над него, погледнал нагоре и що да види - орлицата грабнала квачката, а с нея и всичките пиленца, и ги отнася високо в небето.
"Леле, какво ме чака, като се върне жената!" - рекъкл си мъжът и се почудил къде да се скрие. Въртял се, въртял и се пъхнал в пещта.
Минало се време и жена му си пристига. Гледа - дрехите не са прострени, квачката и пиленцата никакви ги няма, котлето за мляко празно, а мъжът й ни се чува, ни се вижда. Търсила го тук, търсила го там, най-сетне надникнала в пещта - а той клечи вътре и я гледа.
- Какво дириш в пещта бе, мъжо? - сопнала се тя.
- Мета я.
- Че за какво я метеш? Къде е квачката?
- Орлицата я отнесе.
- А пиленцата къде ги скри?
- И тях завлече пустата му гадина.
- Всичките?
- Ами аз ги навързах за квачката да не се пилеят и орлицата ги отмъкна.
- А дрехите защо не си ги прострял?
- Защото реката ги грабна.
- Че как ще ги грабне реката?
- Ами като подхванах млякото, оставих прането на брега, пък като се върнах, нямаше го.
- А млякото къде си го сложил?
- Изля се всичкото. Понеже забравих да го разбъркам и се върнах, ама нали през прозореца исакх да го разбъркам с една пръчка, та бутнах котела и млякото се изля.
Ядосала се жената. Погнала мъжа си из двора, нялагала го по главата и нареждала:
- Да се мяхаш оттука и повече чоите ми да не те видят! Изпратих те на нивата да ореш, а ти по една бразда си изкарвал. Оставих те къщната работа да вършиш, а ти си хвърлил дрехите в реката да ги отнесе, овързал си пилците орлицата да ги отмъкне, цялото мляко си разлял. Махай се, поразнико, и да не ми се мяркаш пред очите, ама хич, хич!
И мъжът какво да прави, махнал се. Излязъл той на пътя и тръгнал, накъдето му видят очите. Вървял и си мърморел: " Ама хич, хич! Ама хич, хич!"
По някое време минал по един мост. А под моста двама души ловят риба. Чули те селянина, че вика: "Ама хич, хич!", и помислили, че им вика на тях - да не уловят нито една риба.
Скочили, хванали го и го хубаво набили. После му заръчали:
- Като видиш такива като нас, няма да викаш: "Ама, хич, хич!", а ще казваш: "По пет, по шест наведнъж! По пте, шест наведнъж!"
Мъжът запомнил думите и потеглил нататък по пътя. Слад малко насреща му се задало погребение. Щом хората се приближили мъжът завикал:
- По пет, шест наведнъж! По пет, шест наведнъж!
Ядосали се хората, хванали го и хубаво го набили. После му заръчали:
- Защо говориш така? Като си е отишъл човек, хората плачат и тъжат, а ти искаш по пет, по шест наведнъж да умират. Като видиш такива акто нас, ще викаш: "Бог да го прости! Вечна му памет!"
Запомнил мъжът тези думи и потеглил нататък. И ето ти след време насреща му иде сватба. Отдалече още мъжът викнал:
- Бог да го прости! Вечна му памет!
Както били весели сватбарите, тъй се ядосали. Хванали мъжа и хубаво го натупали. Пък му рекли:
- Ти защо нареждаш на умряло? ЧОвекът за добро се жени. Друг път като видиш такива като нас, да скачаш, да викаш и хоро да играеш.
Запомнил и този съвет мъжът и потеглил нататък. И след малко се задали насреща му грънчари с каруци, пълни с грънци.
Щом ги видял мъжът, скокнал, рипнал, завикал и заиграл насред пътя. Воловете на грънчарите се подплашили от шумотевицата и хукнали, изпотрошили грънците и каруците.
Грънчарите хванали мъжа, набили го и ми заприказвали:
- Ти защо скачаш и крещиш? Уплаши животните. Друг път като видиш такива като нас, ще се дръпнеш встрани и ще казваш: "Кротко, кротко, добри добичета!".
Запомнил думите, селянинът тръгнал нататък. По пътя се задали две жени.
Щом ги видял, мъжът се дръпнал встрани и хрисимо занареждал:
- Кротко, кротко добри добичета!
Ядосали се жените, хванали мъжа, натупали го и му рекли:
- Ти защо ни се подиграваш? Друг път като видиш такива като нас, ще ги помолиш да те попощят, та да ти махнат въшките от главата.
И мъжът си продължил. По нататък видял две кучета да се борят, наврял се между тях и помолил да го попощят. А те, както били разлютени, на бърза ръка го схапали. Един селянин ги видял, дошъл с една сопа, разгонил кучетата и рекъл на мъжа:
- Ти къде се вреш бре? Друг път, като видиш такива псета да се търкалят из пътя, грабни една сопа и им удряш хубав бой!
Запомнил това мъжът. И както вървял по-нататък, гледа едни деца се боричкат на пътя. Грабнал мъжът една сопа и почнал да ги налага. Завтекли се бащите им, уловили мъжа, били го, та го пребили, а после му рекли:
- Защо ни биеш децата? Друг път като видиш такива като тях, да ги погалиш по главичките и да им дадеш по една паричка!
Запомнил това мъжът. След време на пътя си гледа една свиня с малки прасенца. Погалил той прасенцата, раздал им по паричка, а свинята се мушка при него и грухти: "Грох, грох, грох!"
- Какъв ти грош! Аз на теб петаче няма да ти дам, ти ми искаш грош! - рекъл мъжът - Пък ако щеш, иди се оплачи на вашите.
Тъй й казал мъжът и поел нататък.
И кой го знае - може още да вървъ по пътя.