Тръгнал един човек да продава на пазара орехи. като навлязъл в гората, отдето минавал пътя му, видял колко много шишарки има паднали по земята и си рекъл:
"Защо съм толкова глупав да продавам орехите си? Я да взема да напълня чувала с шишарки. Ще сложа отгоре малко орехи и готово."
Върнал се вкъщи и изспиал орехите. Взел само колкото да покрие шишарките. после напълнил чувала с шишарки и турил отгоре малко орехи. Хем за носене по-леко, хем по-изгодно за продан.
Друг пък селянин тръгнал да продава на пазара вълна. И неговият път минавал през гора. Като видял нападалата шума, и на него му хрумнало:
"Защо ли да не напълня чувала с шума? И тя е мека като вълната. Ще й сложа отгоре малко вълна и ще я продам цялата заедно с чувала."
колко ми било да направи?
Случило се така, че двамата застанали на пазара един до друг.
- Орехи-и-и.... орехи-и-и... Меки орехи-и-,,,,- викал единият,
- Вълна-а-а... вълна-а-а.... Мека вълна-а-а....- предлагал стоката си другият.
- По колко са орехите? - попитал един човек.
- Сто лева за всичките заедно с чувала.
- Ама аз искам само три кила - рекъл купувачът.
- Заедно ги продавам. Нямам с какво да ги меря.
- Как даваш вълната? - спряла се една жена при другия.
- Давам я всичката, както е в чувала. Изгодно я давам. Евтино.
- На мен ми трябва малко, само две кила.
- Казах ти - не я деля! - сопнал се селянинът с вълната и тя си отишла.
И на други, дето искали да си купят вълната, казвал същото, и всеки отминавал. На никого не му трябвало цял чувал вълна.
Така връщал всички и онзи, дето продавал орехите.
Целият ден никой не купил нито чувала с орехите, нито чувала с вълната. Взело да мръква. Пазарът опустял. Останали само двамата. Не могли да надхитрят никого.
Тогава единият рекъл:
- Абе аз не продадох орехите, а на теб ти остана вълната. Дай поне да ги разменим - аз си имам у дома орехи, а ти сигурно си имаш вълна. Ще зарадваме жените си, като им занесем нещо.
- Съгласен съм, ама моята стока е по-скъпа, та трябва да добавиш за нея.
- Колко?- попитал първият.
- Един лев да е, но да е нещо отгоре.
- Хубаво - склонил човека и дал един лев.
Разменили си двамината чувалите и си тръгнали.
- Ела, жено, да видиш, как излъгах един на пазара.-рекъл единият още от вратата.-Даде ми цял чувал вълна за един чувал шишарки и малко орехи. Е, взе ми и един лев отгоре, ама нищо...
Отворила жената да види каква е вълната. Бръкнала и веднага напипала шумата.
- Браво бе, мъжо! - показала му кафявите лсита тя. - Хубаво си го излъгал!
Скръцнал със зъби мъжът й и рекъл:
- Хич не ми е за орехите. Ама да ми иска и един лев отгоре! Ще му дам аз да се разбере!
Отишъл си вкъщи другият.
- Жено събирай децата да чупим орехи! Цял чувал имаме! - рекъл той от вратата. - Излъгах един, та ми ги даде само за кило вълна и цял чувал шума. Пък му взех и един лев отгоре. За акъла. Не бях виждал такъв глупак!
- Щом не си виждал такъв глупак, иди се огледай! - рекла жената, като изтърсила орехите и шишарките се пръснали по пода.
- Да го вземе дявола! - ядосал се той. - Кой кого излъга?
На следния ден селянинът, който продал орехите, дошъл при другия да си иска лева и той му го дал, защото разбрал, че не е по-хитър от него.
"Защо съм толкова глупав да продавам орехите си? Я да взема да напълня чувала с шишарки. Ще сложа отгоре малко орехи и готово."
Върнал се вкъщи и изспиал орехите. Взел само колкото да покрие шишарките. после напълнил чувала с шишарки и турил отгоре малко орехи. Хем за носене по-леко, хем по-изгодно за продан.
Друг пък селянин тръгнал да продава на пазара вълна. И неговият път минавал през гора. Като видял нападалата шума, и на него му хрумнало:
"Защо ли да не напълня чувала с шума? И тя е мека като вълната. Ще й сложа отгоре малко вълна и ще я продам цялата заедно с чувала."
колко ми било да направи?
Случило се така, че двамата застанали на пазара един до друг.
- Орехи-и-и.... орехи-и-и... Меки орехи-и-,,,,- викал единият,
- Вълна-а-а... вълна-а-а.... Мека вълна-а-а....- предлагал стоката си другият.
- По колко са орехите? - попитал един човек.
- Сто лева за всичките заедно с чувала.
- Ама аз искам само три кила - рекъл купувачът.
- Заедно ги продавам. Нямам с какво да ги меря.
- Как даваш вълната? - спряла се една жена при другия.
- Давам я всичката, както е в чувала. Изгодно я давам. Евтино.
- На мен ми трябва малко, само две кила.
- Казах ти - не я деля! - сопнал се селянинът с вълната и тя си отишла.
И на други, дето искали да си купят вълната, казвал същото, и всеки отминавал. На никого не му трябвало цял чувал вълна.
Така връщал всички и онзи, дето продавал орехите.
Целият ден никой не купил нито чувала с орехите, нито чувала с вълната. Взело да мръква. Пазарът опустял. Останали само двамата. Не могли да надхитрят никого.
Тогава единият рекъл:
- Абе аз не продадох орехите, а на теб ти остана вълната. Дай поне да ги разменим - аз си имам у дома орехи, а ти сигурно си имаш вълна. Ще зарадваме жените си, като им занесем нещо.
- Съгласен съм, ама моята стока е по-скъпа, та трябва да добавиш за нея.
- Колко?- попитал първият.
- Един лев да е, но да е нещо отгоре.
- Хубаво - склонил човека и дал един лев.
Разменили си двамината чувалите и си тръгнали.
- Ела, жено, да видиш, как излъгах един на пазара.-рекъл единият още от вратата.-Даде ми цял чувал вълна за един чувал шишарки и малко орехи. Е, взе ми и един лев отгоре, ама нищо...
Отворила жената да види каква е вълната. Бръкнала и веднага напипала шумата.
- Браво бе, мъжо! - показала му кафявите лсита тя. - Хубаво си го излъгал!
Скръцнал със зъби мъжът й и рекъл:
- Хич не ми е за орехите. Ама да ми иска и един лев отгоре! Ще му дам аз да се разбере!
Отишъл си вкъщи другият.
- Жено събирай децата да чупим орехи! Цял чувал имаме! - рекъл той от вратата. - Излъгах един, та ми ги даде само за кило вълна и цял чувал шума. Пък му взех и един лев отгоре. За акъла. Не бях виждал такъв глупак!
- Щом не си виждал такъв глупак, иди се огледай! - рекла жената, като изтърсила орехите и шишарките се пръснали по пода.
- Да го вземе дявола! - ядосал се той. - Кой кого излъга?
На следния ден селянинът, който продал орехите, дошъл при другия да си иска лева и той му го дал, защото разбрал, че не е по-хитър от него.