Живял едно време цар със своята царица. Те имали трима сина, които били момци за женене, все левент юнаци. Най - малкият се казвал Иван-царевич. Веднъж царят рекъл:
- Синове мои, вземете по една стрела и стреляйте в различни посоки! Където падне стрелата ви, там ще е късметът ви и от там ще си намерите невеста.
Пуснал стрелата си най-големият. Неговата стрела паднала в двора на болярина, точно срещу моминските покои. Пуснал стрелата си вторият - тя паднала в двора на един тъговец под високия чардак, на който стояла красива девойка, дъщерята на търговеца. Пуснал стрелата си най-малкият брат - цопнала тя в едно блато, вдигнала я жаба кикирица.
Иван-царевич рекъл:
- Как да се оженя за жаба кекрица? Не ми е тя лика прилика!
- Вземи я!-отвърнал му царят,-види се такъв ти бил късметът.
Оженили се царските синове: най-голямият-за болякрата; средият - за дъщерята на търговеца, а Иван-царевич - за жаба кикерица.
Веднъж царят повикал синовете си и им рекъл:
- Синове мои, искам за утре жените ви да ми омесят по един самун бял хляб.
Върнал се Иван у дома си оклюмал. Жена му го посрещнала и попитала:
-Иване, царски сине, защо тъй оклюман се прибираш у дома?
- Как да не съм оклюман?! Баща ми, царят, иска утре да му занеса хляб омесен от теб. - отговорил Иван.
- Не тъжи, иване! Я легни поспи, да си починеш. Утрото е по-мъдро от вечерта.
Легнал Иван да спи. Смъкнала се жабешката кожа и от нея излязла чудна хубавица - Василиса умница. Излязла тя на чардака и викнала с ясен глас:
- Кърмачки-бавачки, сбирайте се, стягайте се да месите мек бял хляб, какъвто съм яла при моя роден баща!
Събудил се на заранта Иван-царевич. На масата го чакал чуден хляб, майсторски украсен.
На него се виждали приказни градове с дворци и кули. Царят благодарил на Иван за хляба и веднага дал на синовете си нова заръка:
- Искам жените ви за една нощ по килим да ми изтъкат.
Върнал се Иван в къщи с невесел, буйна глава увесил.
- Ква-ква, Иване, царски сине, защо си тъй нажален? - попитала жабата. -Или неприятни думи от баща си чу?
- Синове мои, вземете по една стрела и стреляйте в различни посоки! Където падне стрелата ви, там ще е късметът ви и от там ще си намерите невеста.
Пуснал стрелата си най-големият. Неговата стрела паднала в двора на болярина, точно срещу моминските покои. Пуснал стрелата си вторият - тя паднала в двора на един тъговец под високия чардак, на който стояла красива девойка, дъщерята на търговеца. Пуснал стрелата си най-малкият брат - цопнала тя в едно блато, вдигнала я жаба кикирица.
Иван-царевич рекъл:
- Как да се оженя за жаба кекрица? Не ми е тя лика прилика!
- Вземи я!-отвърнал му царят,-види се такъв ти бил късметът.
Оженили се царските синове: най-голямият-за болякрата; средият - за дъщерята на търговеца, а Иван-царевич - за жаба кикерица.
Веднъж царят повикал синовете си и им рекъл:
- Синове мои, искам за утре жените ви да ми омесят по един самун бял хляб.
Върнал се Иван у дома си оклюмал. Жена му го посрещнала и попитала:
-Иване, царски сине, защо тъй оклюман се прибираш у дома?
- Как да не съм оклюман?! Баща ми, царят, иска утре да му занеса хляб омесен от теб. - отговорил Иван.
- Не тъжи, иване! Я легни поспи, да си починеш. Утрото е по-мъдро от вечерта.
Легнал Иван да спи. Смъкнала се жабешката кожа и от нея излязла чудна хубавица - Василиса умница. Излязла тя на чардака и викнала с ясен глас:
- Кърмачки-бавачки, сбирайте се, стягайте се да месите мек бял хляб, какъвто съм яла при моя роден баща!
Събудил се на заранта Иван-царевич. На масата го чакал чуден хляб, майсторски украсен.
На него се виждали приказни градове с дворци и кули. Царят благодарил на Иван за хляба и веднага дал на синовете си нова заръка:
- Искам жените ви за една нощ по килим да ми изтъкат.
Върнал се Иван в къщи с невесел, буйна глава увесил.
- Ква-ква, Иване, царски сине, защо си тъй нажален? - попитала жабата. -Или неприятни думи от баща си чу?
- Как да не съм нажален? Царят заръча за една нощ копринен килим да изтъчеш.
- Не тъжи, Ивнае! Я легни да спиш, да си починеш: утрото е по-мъдро от вечерта.
Иван си легнал, а жабата свалила жабешката си кожа и се превърнала в мома хубавица - Василиса Умница. Излязла на чардака и викнала с ясен глас:
- Кърмачки-бавачки, сбирайте се, стягайте се да тъчете копринен килим, такъв, на какъвто при моя роден баща съм седяла.
Речено-сторено. Събудил се на заранта Иван-царевич и що да види - килимът на жабата отдавна готов, от хубав по-хубав, майсторски разкрасен със златни и сребърни нишки, със сложни плетеници. Царят благодарил на Иван за килима и веднага издигнал нова заповед: синовете му да дойдат с жените си на сгледа при него.
Върнал се Иван пак невесел, буйна глава увесил.
- Ква-ква, Иване, царски сине! Защо си тъй нажален?
- Как да не съм нажален? Царят, моят баща, заръча на сгледа да те заведа при него. Как ще те покажа пред хората?!
- Не тъжи, Иване, царски сине! Ти иди сам при царя, а аз подир тебе. Чуеш ли трясък и гръм, кажи: "Това е моята жабичка, в кутия пристига."
Дошли по-големите му братя с жените си на сгледа - коя от коя по-пременени, нагиздени. Стоят те и на Иван-царевич се присмиват:
- Защо, братко, дойде без булка? Поне в кърпа да я бе донесъл! И отгде намери такваз хубавица? Май цялото блато си обходил!
Изведнъж се разнесъл трясък и гръм - целият дворец се разтърсил. Гостите си изпоплашили, наскачали от местата си и не знаят къде да се дянат. А Иван-царевич им казал:
_ Не бойте се, скъпи гости! Това е моята жабичка, в кутия пристига.
Пред царските порти долетяла позлатена каляска, теглена от шест коня. От каляската слязла Василиса Умница, мома хубавица - за чудо и приказ! Хванала тя Иван-царевич за ръката и го повела към масите дъбови, постлани с покривки пъстротъкани. Започнали гостите да ядат, да пият и да се веселят. Василиса Умница отпила от чашата си, а остатъка в левия си ръкав изляла. Хапнала от печения лебед, а костите в десния си ръкав скрила. Жаните на по-големите му братя, като видели какво прави-хайде и те като нея.
Тръгнала Василиса Умница да танцува с Иван-царевич, махнала с лявата си ръка-появило се езеро, махнала с дясната - по водата заплували лебеди. Царят и гостите се чудят и маят. Отишли да танцуват и жените на по-големите братя, махнали с лявата ръка-изпръскали гостите, махнали с дясната-захвърчали оглозгани кости, за малко очите на царя на извадят. Разсърдил се царят и ги изгонил.
А Иван-царевич намерил сгодно време, дотичал в къщи, видял жабешката кожа и я метнал в огъня. Върнала се Василиса Умница, и що да види - няма я жабешката кожа! Разтревожила се Василиса, завайкала се и рекла:
- Ех, Иване, царски сине! Какво направи? Ако беше още малко почакал, щях да съм твоя завинаги! А сега сбогом! Търси ме през девет земи в десета, в царството на кошчей Безсмъртния.
И тя се превърнала в бял лебед и литнала през прозореца...
Заплакал горчиво Иван-царевич, обърнал се и на четири страни помолил се богу и тръгнал накъдето му очите видят. Вървял що вървял и срещнал един дядо.
- Здравей, славни юначе-рекъл дядото. - Къде отиваш и какво дириш?
Разказал му царският син мъката си.
- Ех, Иване! Защо си изгорил жабешката кожа? Не си ти, който я даваш на Василиса Умница и не ти е трябвало да я вземаш! Василиса Умница надмина баща си по хитрост и ум. От яд и злоба той превърна дъщеря си в жаба за три години. На ти това кълбо - където то се търколи, натам и ти върви смело.
Благодарил Иван-царевич на стареца и тръгнал подир кълбото.
Върви той по широкото поле, а насреща му мечка.
"Я да убия аз тая мечка!" - рекъл си той.
А мечката му се примолила:
- Не ме убивай! Може някой ден да ти потрябвам.
Не убил Иван-царевич мечката и продължил по пътя си.
Върви той нататък и гледа - над главата му лети паток. Прицелил се царският син с лъка и щял да прониже птицата, ала не щеш ли, тя проговорила с човешки глас:
- Не ме убивай! Ще дойде ден и ще ти дотрябвам.
Смилил се той над патока и продължил пътя си. Изведнъж, изкочил пред него заек. Грабнал Иван лъка и се прицелил, а заекът с човешки глас продумал:
- Не ме убивай! Може да ти дотрябвам.
Дожаляло муъ и за заека и продължил нататък към синьото море. Гледа, на пясъка лежи-издъхва риба щука.
- Ах, Иване - продумала щукалата , - смили се над мен, пусни ме в морето.
Той я изхвърлил в морето и тръгнал по брега. Вървял, кълбото се дотъркаляло до една къщурка. Къщурката била на кокоши крака и се въртяла в кръг. Иван-царевич рекъл:
- Къщичке, къщичке, спри, обърни се с лице към мене, а с гръб към морето.
Къщурката се обърнала. Влязъл царският син вътре и гледа - на печката лежи Баба Яга с нос остър като клюн, зъби точи.
- Ех, ти , славни юначе! Защо си дошъл при мене?
- Ах, ти, дърта вещице! Да беше ме по-напред нахранила, напоила и в банята изкъпала, пък тогаз да ме разпитваш.
Баба Яга го нагостила, а царският син и разказал своята история.
- А-а, знам! - рекла Баба Яга. - Тя сега е при Кашчей Безсмъртния. Трудно е да я намериш, а още по-трудно - да го убиеш. Неговата смърт е на върха на една игла, иглата е в едно яйце, яйцето е в една патица, патицата е в един заек, заекът е в едно ковчеже, ковчежето е на един висок дъб, а това дърво Кошчей варди като очите си.
обяснила му Баба Яга къде расте дъба, Отишъл там Иван-царевич, ама не знае какво да прави, как да вземе ковчежето. Не щеш ли, изневиделица, дотърчала мечката и изтръгнала дървото с корените. Ковчежето паднало и станалао на парчета. Изкочил заекът и беж, колкото му краката държат, ала ето че го погнал другият заек, уловил го и го разкъсал на парчета. Излетяла от заека патицата и се вдигнала високо. Лети, а подир нея - патокът. Клъвнал я и тя изпуснала яйцето, а то потъва в морето.
Иван-царевич като видял сполетялото го зло, викнал да плаче. Изведнъж до брега доплувала щуката, а в зъбите й - яйцето. Грабнал Иван яйцето, разбил го и намерил иглата. Отчупил върха й. Кашчей се затръшкал и умрял.
Иван влязъл в палата на Кошчей, взел Василиса Умница и се върнал вкъщи. Заживели щастливо дълги години.